Формиране на понятие за диалог

10 Ноември 2006, 17:01 Публикувано в Образование | 5 коментара , 2423 прочита
Категории: Училище, Наука, Коментари, Български език, Размисли
Етикети: диалог, значение на думата

В учебната програма по български език и литература за ІV клас е застъпено изучаването на пунктуацията на пряката реч и в тази връзка се въвеждат някои нови понятия като пряка, непряка, авторова реч, диалог и др.

При формиране на ново понятие учителят трябва да бъде максимално прецизен и да се постарае да даде точна и ясна представа за неговите съществени признаци. Необходимо е да се подберат правилните методи и средства при поднасянето на новия учебен материал.

В учебника по български език за ІV клас на изд. „Булвест” понятието „диалог” е представено по следния начин.



Както виждате, според авторите на учебника „диалог” означава разговор между две лица без авторова реч. Ще се съглася с това определение, ако разглеждахме думата „диалог” от етимологична гледна точка и се интересувахме от произхода й. В първоначалния си смисъл тя е означавала наистина точно това. Произлязла е от гръцката дума dialogos - беседа.

За да се уверя, че съм на прав път, направих справка в тълковния речник. Там е записано следното:

Диалог м. [гр.] - 1. Разговор. 2. Литературно произведение в разговорна форма.

Ето как е представено понятието в енциклопедията:

Диалог (гр.) – 1) разговор между действащи лица; в драмата е основно средство за развитие на действието и обрисуване на характерите. 2) Вид дидактическо литературно произведение в разговорна форма.
В България през Възраждането диалозите се използват за учебни цели: далеч преди появата на театъра (1856). Диалозите формират интереса на българския народ към театъра с ярко изразените в тях просветителски и патриотични идеи. Диалози в България са писали П. Р. Славейков («Иван и Стоян»), Д. Войников («Разговор между двама ученика Слави и Димитрий»), В. Попович и др.

Никъде не прочетох, че говорещите трябва да са точно двама на брой. Не разбирам защо трябва да се придържаме към архаичното определение за диалог. Това не ни улеснява при преподаване на учебния материал, свързан с пунктуация на пряката реч, а обратното – за да си съответства на дефиницията в учебника, текстовите примери трябва да са представят непременно разговор между двама души, а не между повече, което от своя страна намалява възможностите за избор на упражнения, а не ги увеличава.

Така мисля аз. Може и да не съм права. Ще съм много благодарна на специалистите, ако си кажат мнението по въпроса, за да разбера дали съм на прав път, или не.

И още – в края на четвърти клас ще се проведе национален изпит по български език и литература. Ако им бъде зададен въпроса «Що е диалог?», учениците как е правилно да отговорят?

Къде работи личният лекар на ученика? :)

04 Ноември 2006, 12:05 Публикувано в Образование | 9 коментара , 598 прочита
Категории: Училище, Правопис и правоговор, Смях до дупка! :), Забавление
Етикети: родителски бисери

Кой е казал, че бисери могат да създават само учителите и учениците? Родителите също не падат по-долу в това отношение, особено ако им се удаде сгоден случай да се изявяват.

В началото на учебната година моите родители трябваше да попълнят бланка с данни на ученика, които е необходимо да бъдат вписани в училищната документация.

Ето какво е посочил един от тях като месторабота на личния лекар:



Както виждате, според написаното лекарката е останала без работа, но това не й пречи да продължава да си бъде личен лекар на ученика.
Явно същата тази жена (защото името е същото) се е преквалифицирала и си е сменила бранша, защото в друга бланка можем да прочетем за нея, че вече работи в пощата.



А пък телефоните за връзка, особено ако са стационарни, е съвсем „уместно” да напишем и къде се намират.



Правописа няма да го коментирам – оставям на вас да му се любувате.

Богинята Морена

30 Октомври 2006, 10:57 Публикувано в Образование | 6 коментара , 2180 прочита
Категории: Наука, Култура и изкуство
Етикети: морена, мара, морана, марена, моржана, маржена, марися, маруха, богиня на смъртта

Древните сказания наричат господарката на смъртта с разни имена - Морена, Мара, Морана, Марена, Моржана, Маржена, Марися, Маруха. Имената са много, но тя е една. Морена - богинята на смъртта, сиреч самата смърт.

За нейното съществуване говорят много свидетелства:
«Mara by tia wziata!» (Мара [смъртта] да те вземе!) - такава клетва битувала сред карпатските славяни.

При беларусите: «Штоб цябе змарнявало!» (Да те погуби!).

Чехите доскоро казвали: «Proti Morene neni korene» (Против Морена [смъртта] няма лекарство). Даже когато някой умирал, изричали: «Morena na nej sahla» (Морена е дошла при него).

Култът към Морена бил разпространен из целия славянски свят.

Светилото на Морена - Луната, която се именувала като Нощното слънце на богинята, в представите на нашите предци се смятало, че оказва немалко въздействие върху околния свят и върху човешката природа. Днес вече официално е доказано от науката, че нашият организъм се състои от 60% вода и че Луната, както другите небесни тела, притежава гравитация. По тези причини лунните цикли влияят върху цялата Земя, върху приливите и отливите в океаните и моретата, изобщо върху вътрешното и външно състояние на Човека и Природата.

Тук може да вметнем, че не само у славяните, но и у много други индоевропейски народи, луната се е смятала за свързана с плодородието, влагата и водата. «Водата е подвластна на луната",,Дъждът идва с луната"- ето два лайтмотива на индийското мислене. Ардвисура Анахита, иранската богиня на водата, била лунно същество. Изобщо всички лунни божества съхранявали очевидни свойства или функции на водата.

Морена не била само господарка на смъртта, но и стопанка на неведомото и скритото. За това свидетелстват някои древнославянски слова, в които присъства коренът мор, мер, като например: «сумерки» (сумрак, времето, в което слънцето залязва и настъпва нощта), «смеркаться», «мерковать» (тъмнее), «меркоть» (нощ), «мора» (тьмнина), «хмара» (омара), «моргасинница» (сумрачно време), «паморочный» (мъгла), «марево» (мъгла като символ на тайнственост, неяснота). В Беларус марня означава привидение, призрак, дух.

Зимата била времето, в което Марена господствала, и оттам са се появили думите «замерек», «заморень», «замерень», с които назовавали първите мразове, замръзвания.

Образът на Морена в древните сказания имал множество проявления. Характерно за нея било, че тя имала визуално изображение, което макар и с изменения, достигнало до наши дни като същество от женски пол, облечено в бели одежди, с коса в ръцете. Основната разлика се състои в това, че по-късно започнали да я рисуват като грозна старица. Морена в представите на нашите предци се явявала като прекрасна девойка с черни разпуснати коси, черни очи, облечена изцяло в бели дрехи без украса.

Белият цвят на дрехите символизирал прехода, промяната на състоянието. В някои случаи, когато починалият бил млад човек, умрял на бойното поле, Морена била представяна и като невеста. Тогава хората обичали да казват: «оженил се за смъртта».

В една западнославянска приказка се разказва за юношата, който търсил невеста из целия свят. Накрая срещнал девойка в бели дрехи, която веднага му легнала на сърцето. Той й разказал за своята мъка и тя се съгласила да му стане жена. Зарадвал се момъкът и я повел към дома си, но по някое време тя се превърнала от девойка в привидение. В този миг юношата разбрал, че е взел за жена самата Смърт. Поискал да избяга, но Смъртта замахнала с косата и изрекла: „Ти ми се врече да бъдеш мой и затова сега аз ще те взема със себе си.". В този миг младият мъж паднал мъртъв на земята. Не е трудно да разпознаем в този приказен образ самата Морена.

Извечните атрибути на Морена, които тя държала в ръцете си, били човешки череп, обкован със сребро и пълен с мъртва вода, и коса или сърп в ръцете. Сърпът на лунния месец много напомня с вида си на онзи сърп, с който Господарката на смъртта отрязвала нишката на човешкия живот.

Важно е да се отбележи, че за разлика от нас, съвременните хора, които изпитваме страх и ужас от смъртта, древните славяни изобщо не са се бояли от нея. Напротив те са я приемали като подарък от богинята Морена с огромна почит, така както и даровете от другите богове.


* * * * *

Статията е преведена и написана
специално за моя приятел VampireSun