Категории: Наука
Етикети: мимикрия, бейтс, мюлер, предупредителна окраска, колелото на мимикрията, подражателна окраска
Продължава оттук.
Мимикрия по Бейтс. Първите форми на мимикрия били описани през 1852 г. от Хенри Бейтс. Характерно за този тип мимикрия е, че незащитеният организъм подражава на защитения модел, заради което той в известна степен губи от своята защита. Някои наивни хищници могат първоначално да изядат вкусния имитатор, а след това да атакуват и модела.
Мимикрията се проявява в онези признаци, които са добре забележими на външен вид като форма, окраска, а понякога и поведение. По-дребните детайли, като например разположението на жилчиците по крилете, остават неизменни. Често пъти даже малките отклонения се предават по наследство. Благодарение на строгия естествен отбор оцеляват само близките копия. Женските индивиди са по-склонни към мимикрия в сравнение с мъжките, защото те в по-голяма степен се нуждаят от защита, тъй като тялото им е по-привлекателно за враговете. Интересното е, че моделът и имитаторът не винаги съвпадат по размер - достатъчно е да има сходство в окраската. Даже често се случва имитаторът да е по-едър от модела.
Моделът и имитаторът имат едни и същи области на разпространение и летят съвместно. Характерен признак на модела е ярката окраска, която е в съчетание от няколко контрастни цвята. Тези, набиващи се на очи, цветни петна предупреждават хищника, че обектът не е подходящ за храна. Нежните оттенъци, преливащи се един в друг, като правило не се срещат сред защитените видове.
Ярък пример за мимикрия по Бейтс може да се наблюдава при пеперудите. Гъсениците на пеперудата монарх изпускат гликозид, който представлява токсично вещество, образуващо се като допълнителен продукт от техния метаболизъм и това вещество се предава на възрастната пеперуда. Заради него пеперудата има неприятен вкус за птиците - главните ловци на пеперуди. Затова, веднъж опитали от вкуса на пеперудите монарх (Monarch Butterfly - Danaus plexipus), птиците за дълго време не посягат към тях.
В същото време няколко безвредни и приятни на вкус пеперуди се възползват от лошата слава на „химическото оръжие", което пеперудата монарх използва като защита от хищниците. Такъв пример е пеперудата вицекрал (Viceroy butterfly - Limenitis archippus), която също има такава черно-оранжева окраска, както и пеперудата монарх, трудно се различават и съответно лесно могат да се сбъркат. Затова хищниците не закачат пеперудата вицекрал, което означава, че и тя също е приспособена.
Пеперудата монарх
Пеперудата вицекрал*
При пеперудите мимикрията служи основно за защита против добре организираните гръбначни животни, които ловуват, използвайки зрение - птици, гризачи, гущери, някои земноводни. Срещу безгръбначните - мравки, оси, богомолки и др., пеперудите използват ефективно химическа защита.
Много незащитени по друг начин животни имат подобна подражателна окраска. Например пеперудата стъкленка (Sesia apiformis) външно наподобява стършел, който има отровно жило.
Нужничната муха (Eristalis тenax) пък е защитена от неприятели, понеже прилича на пчелата.
Неотровните змии като северноамерианския смок Lampropeltis pyromelana също притежават ярка окраска, с която подражават на отровните видове.
Кукувицата при летене и с петната по гърдите си прилича на ястреба. Хищният американски ястреб Accipiter pilcatus наподобява насекомоядния ястреб Harpago diodon, заради което по-лесно се приближава до плячката си.
Мимикрия по Мюлер. Друга форма на мимикрия описал през 1878 г. немският зоолог Фриц Мюлер. Най-добрите илюстрации според него са жилещите насекоми като оси и пчели. По телата на тези насекоми добре се забелязва лентовидният рисунък и ярките цветове. Идеята е, че в кръга на насекомите с подобна отличителна окраска, потенциалните техни нападатели ще очакват да преминат „процеса на обучение"описан по-горе.
Например птица, ужилена от оса от даден вид, би избягвала не само осите, но също така и другите, приличащи на осата, видове като пчелите. Представителите на различни животински видове се стремят да приличат един на друг, като показват сходна предупредителна окраска. Работата е там, че умението на хищника да разпознава видовете, които не стават за храна, не се предава по наследство. Затова всяко поколение започва да се обучава наново, при което, естествено, част от защитените представители погрешка стават жертви. Ако два защитени вида си приличат един на друг, то цената за обучението на хищника, която ще се плати е по-ниска, тъй като тя се разпределя върху по-голям брой екземпляри.
Съгласно принципа на мюлеровата мимикрия всеки вид с предупредителна окраска или форма може да провокира за себе си неприятен спомен, като например остра болка от оси и пчели. При мимикрията на Мюлер се наблюдава и сближаване на два защитени вида и по този начин се повишава тяхната колективна безопасност.
Според мимикрията на Бейтс между имитаторите и модела съществува неустойчиво равновесие. Например, ако в определена местност популацията на пеперудата вицекрал бъде прекалено голяма, птицата е твърде вероятно първо да попадне на вкусен екземпляр от нея, а след това на пеперудата монарх. В този случай защитата на монарха и на вицекраля ще бъде различна. Следователно бейтсовската мимикрия е ефективна, когато имитаторът значително отстъпва на оригинала по отношение на числеността си.
И така, главното различие между възгледите на Бейтс и Мюлер се заключава в следното: осите и пчелите наистина жилят и затова в основата на мюлеровата мимикрия лежи реалността, докато бейтсовата мимикрия е на принципа на блъфа.
Сред тропическите пеперуди често се наблюдава интересно явление, което е получило названието „колелото на мимикрията". То се създава, когато едновременно действат различни механизми на мимикрията. Мюлеровата мимикрия се проявява в това, че два или три защитени рода се сближават по окраска, отблъсквайки хищниците със своите ярки белези по крилете. А след време предупредителната окраска се загубва, защото тези представители започват да копират външния вид на няколко незащитени видове (мимикрия по Бейтс).
Мимикрия при растенията се среща по-рядко и се създава главно с цел да се привлекат полезни животни за опрашване и да се отпъдят вредните. Обикновено тя се ограничава до отделни органи, а не, както при животните, до цялото тяло. Някои насекомоядни растения залагат капани, като наподобяват цветове, с които да привличат насекомите. Някои растения наподобяват цветовете на други растения, в които има нектар. Цветовете на някои орхидеи наподобяват тялото на определени видове, насекоми - женски индивиди, и по този начин привличат мъжките, които ги опрашват. Някои растения издават неприятна миризма на трупове, екскременти и др., с което привличат мухи за опрашване. Дори цветовете на някои от тях наподобяват месото. В същото време трупната миризма служи за отпъждане на животни, вредни за растенията. Съществуват растения, които излъчват миризма на дървеници, мишки и др., с която отблъскват тревопасните животни. Мимикрия се среща и при гъбите като приспособление за защита - неотровните гъби наподобяват своите отровни двойници.
_____________________
*Позволих си собствен превод на названието на пеперудата Viceroy butterfly - Limenitis archippus, като я назовах "вицекрал". Така и не успях да направя справка за нея в издание на български език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар