История на сладоледа

19 Юли 2006, 19:25 Публикувано в Образование | 7 коментара , 3336 прочита
Категории: Загадки, логически задачи, илюзии, феномени , Наука
Етикети: история на сладоледа

За произхода на любимото на много хора лакомство - студеният вкусен сладолед - са написани немалко противоречащи си една на друга истории, затова е доста трудно да определим кое от всичко това е истина и кое - лъжа.

Сладоледът е съпътствал човечеството в продължение на хиляди години. Първият сладолед се е появил не в Антична Гърция или Рим, а в Древния Китай преди 5000 години.

Китайските императори били първите хора, за които е известно, че са яли сладолед. Те смесвали сняг и лед, донасяни от планините, и прибавяли в сместа портокали, лимони и зрънца от нар, а също така вино и мед. С този вкусен десерт владетелите се освежавали, докато си почиват.

Твърди се, че точно тези рецепти и начини за съхранение били държани в тайна, която била разсекретена едва през 11 век в книгата "Ши-кинг". Тя представлявала канонически сборник с древни песни.

Китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а арабите от своя страна разпространили рецептата сред венецианците, а по-късно и сред римляните.

По времето на Александър Македонски при продължителната обсада на градовете бил използван снега от планините за приготвянето на десерт, в който замразявали ягоди и вода. За да не се разтопи снегът, били устройвани щафетни игри с робите. Всъщност именно войниците на великия пълководец се сетили да добавят във водата, плодове, вино, мед и мляко.


През 62 г. от н.е. римският император Нерон изпращал робите си в планините, за да донесат сняг и лед, в които готвачите слагали нектар, плодове и мед, а Нерон се наслаждавал на така приготвения десерт. За да се съхрани за по-дълго време снега, наредил да се построят специални студени стаи под императорския дворец.


Европа научила на замразения десерт през 13 век от известния пътешественик Марко Поло (1254-1324), който донесъл от Китай в Италия рецепти на плодов сладолед. Те му били подарени от един монголски хан, а блюдото много наподобявало шербет. То моментално влязло в списъка с най-изискани десерти на италианските аристократи. Рецептите за приготвяне на сладоледа били дълго време пазени в тайна, а придворните готвачи давали обет за мълчание за всичко, свързано с приготвянето му.

Първият град, в който започнали да произвеждат и продават сладолед, бил Париж. Това се случило през 1676 година, когато 250 парижки сладкари се обединили и създали корпорация за производство на сладолед, но официалната рецепта за приготвяне на сладолед все още се считала за държавна тайна.

Само след 100 години във Виена била издадена готварска книга, която съдържала различни рецепти за сладолед. Един екземпляр от книгата се запазил и до днес и в него могат да се намерят много интересни рецепти като: сладолед с каймак отгоре, а вътре с добавена канела, ванилия и мараскин (вишнев ликьор); сладолед с лимон, горчив портокал, ягоди и малини. Всъщност книгата представлявала бил сериозен научен труд и в нея се съдържали теологически и философски обяснения за явлението замръзване на водата.

Известни исторически личности обожавали сладоледа. Например Хенрих ІІІ - синът на Мария Медичи, обичал сладоледа повече от всичко. Той изяждал големи количества от различен вид и по всяко време на годината. През 1533 г., когато неговата майка става кралица на Франция, омъжвайки се за френския крал Анри II, тя взима със себе си от Италия рецептата за правене на замразено мляко. От този момент нататък всички готвачи във Франция започнали да го приготвят. Даже един от тях отворил магазин и той бил първият кулинар, който се сетил да прибави нови вкусове като шоколад и ягоди към замразеното мляко.

През 1686 г. италианецът Франческо Прокопио открил в Париж първото кафе-сладолед „Прокоп". Това заведение посещавали с голямо удоволствие известни личности от интелектуалния френски елит като Волтер, Даламбер, Анатол Франс, Дидро, Бомарше, Балзак, Верлен, Русо, Наполеон и Бенджамин Франклин. Днес XVII век се счита за златния век на сладоледа, защото ознаменувал неговото разпространение, както и появяването на други охладени десерти като парфета, мусове, „ледени бомби" и прочие лакомства.

От Франция тайната рецепта била занесена в Англия. За първи път сладоледът бил сервиран на богато угощение, което английският крал Чарлз I дал за приближените си. Кралският готвач - по произход французин, поднесъл вкусен, кремообразен и сладък десерт, който никога преди никой от тях не бил опитвал. Всички били приятно изненадани, а кралят извикал готвача настрана и го помолил да не издава никому тайната рецепта за ледения крем и даже му предложил пари. Владетелят държал десертът да бъде сервиран само на неговата маса. След смъртта на Чарлз І през 1649 г. готвачът продал рецептата на богати търговци. И по този начин сладоледът се разпространил из цяла Европа.

В Америка рецепти за приготвяне на сладолед попаднали чрез английските преселници, когато през 1774 година доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи обявил в нюйорските вестици, че пристига от Лондон и носи рецепти на различни сладости, в това число и на такава рядкост като сладоледа.

Първото кафе-сладолед се появило през август на 1799 година в Хамбург. Сред многочислените разхладителни напитки, се предлагали няколко вида сладолед.


Доли Мадисън, жената на американския президент Джеймс Мадисън, поднесла сладолед на организирания бал по повод встъпването в длъжност на съпруга й през 1813 година.











През 1834 година американецът Джон Перкин патентовал идеята си за използване на компресорен апарат. Десет години по-късно англичанинът Томас Мастерс получил патент за машина за производство на сладолед, която представлявала калаена кана с въртящи се три шпаклички, около които имало лед, сняг или примесени със сол амониеви соли, амониева селитра, амониеви нитрати или калциев хлорид. Според патентното описание машината на Мастерс можела едновременно да охлажда, замразява и разбива сладоледа.

Първото улеснение при производството на сладолед било открито от Нанси Джонсън от Ню-Джърси през 1846 година, която изобретила ръчния фризер. Купата със сладолед била потопена в съд със смес от сол и лед и десертът се разбърквал с ръчката на фризера до замразяването му. Нанси не съобразила да патентова своето откритие, но това направил на 30 май 1848 година господин Йонг (или Янг), който все пак проявил почтеност и го регистрирал като Патент на Джонсън за фризер за сладолед.

През 1848 година в Сащ била патентована още една машина за приготвяне на сладолед. Тя се състояла от приспособления с два концентрични цилиндъра, единият от които бил пълен с хладилен агент (нещо като фреон вероятно). През 1860 година Фердинад Каре създал първата в света абсорбционна хладилна машина, която работела с течен и твърд абсорбент. Четири години по-късно Каре усъвършенствал своята машина, като прибавил нов хладилен агент - амоняк.

По времето на Наполеон ІІІ (1852 - 1870 г.) в Париж за първи път започнал да се произвежда в чашки знаменитият сладолед от каймак и плодове.

В Италия по това време големите любители смесвали най-невероятни продукти и измислили сладоледеното асорти с добавки на плодове, орехи, ликьори, парченца бисквити, и даже го оцветявали. В Австрия приготвяли кафе със сладолед (на руски е кофе гляссе*, което не знам как да преведа) и шоколадов сладолед. По това време се появили сладоледите с разбит каймак, нарязани бадеми и вишнев ликьор, както и куполообразните изделия, размесени със замразена бита сметана с ягоди и шоколадови стърготини. Новите видове сладолед, които се приготвяли по случай някакво тържество, бързо навлезли в масовото производство.

Началото на серийното производство на фризерите било поставено през 1851 година от Якоб Фусел - бащата на американската сладоледена индустрия. Мястото било Северна Америка, гр. Балтимор, щата Мериленд. Постепенно хладилните машини били усъвършенствани, като значително се занижила трудоемкостта и съответно се намалила себестойността на сладоледа.

През 1904 г. в гр. Сент Луис се провела международа изложба на сладоледа, на която бил демонстриран първият автомат за вафлени кофички.

През 1919 г. американецът Нелсън разработил рецепти за сладолед, глазиран с шоколад. Нарекли го ескимо пай или „кифличката на ескимоса". Нелсън показвал своя продукт из градовете, като едновременно прожектирал филм за ескимосите. В крайна сметка думата пай отпаднала и сладоледа на дървена клечка започнали да го наричат просто ескимо.

Около 1926 година бил усъвършенстван първият успешно работещ фризер с непрекъснато действие, който позволил да започне масовото производство на този продукт.

Постепенно техниката и технологията на промишленото производство на сладолед се усъвършенствала. В някои страни започнали да се създават специализирани фирми за оборудване със сладоледени машини. Зад това развитие стоял стремително развиващия се научен прогрес, свързан с изследване процесите на охлаждане.

Днес сладолед се произвежда в почти всички страни в света и за приготвянето му се използват над 200 продукта. В сладоледената индустрия се познати стотици видове сладолед, като някои от тях се правят по много сложни рецепти.

За официален рожден ден на сладоледа се счита 10 юни 1786 година, когато сладоледът бил пуснат в Америка за масова продажба.