понеделник, 10 август 2009 г.

Издържах теста :)

03 Април 2006, 21:24 Публикувано в Образование | 5 коментара , 541 прочита
Категории: Размисли
Етикети: училище, оценка

Не всичко, което ми се случва, имам време да го опиша, но сега нали сме във ваканция, та мога на спокойствие да ви разкажа за нещо, станало преди половин месец, което много ме изненада. За първи път ми се случва не възрастен външен оценител, а едно дете да преценява моята работа, за да вземе решение дали да се запише в класа ми, или не.

Преди около три седмици забелязах една моя ученичка (от дома за сираци), да развежда непознато момиченце из нашето училище. Щях да забравя, че тази гледка ми е направила някакво впечатление, ако на следващия ден двете деца не се появиха отново.

Този път обаче застанаха пред мен, и Буба (моята ученичка) се обърна с молба да позволя на нейната приятелка Люси (също от дома) да поседи в часовете, за да погледа как учим. Казах, че нямам нищо против, но не разбирам съвсем защо й е притрябвало на Люси седи при нас и да ни гледа. Попитах тя не трябва ли да е на училище, там където е записана. Буба ми обясни, че Люси искала да напусне старото училище, защото вече не й харесвало и сега си търси ново. Обиколила е вече няколко, включително и известното 98-мо (там е стояла два дена), но засега никое не й е допаднало. Вчера, след огледа, е одобрила сградата и интериора на нашето училище, а днес иска да види и как преподавам.

Обърнах се към Люси и я попитах дали носи някакви учебници или тетрадки, но детето кимна отрицателно с глава. Изразих съмнение, че едва ли ще й е особено интересно, ако присъства в часовете без да прави нищо и само слуша уроците, но тя каза, че това за нея не е проблем.

Седя цели пет часа на чина, без да помръдне или да отмести поглед от мен. Определено бях наблюдавана много внимателно. Същия ден тя нищо не каза, но на следващия дойде с менторката си, за да се запише официално в нашето училище. Видях оценките й в удостоверението за преместване и разбрах, че тя даже има отличен успех, от което ми стана приятно, разбира се.

Колегите, на които разказах тази история, ахкаха и я коментираха смеейки се.

А ето я и самата невръстна инспекторка, снимана в петък, в парка :))

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Последователи